ΕΞΩ ΕΧΕΙ ΚΡΥΟ (ΕΙΜΑΣΤΕ ΧΩΡΙΑ) - ΝΙΚΟΣ ΒΕΡΤΗΣ | ΠΕΓΚΥ ΖΗΝΑ

Έχει μείνει καφές στο φλιτζάνι και στο τζάμι σταγόνες βροχή που πολύ μ’ αγαπάς δε μου φτάνει που πολύ σ’ αγαπώ δεν αρκεί Νιώθω μόνη πολύ και φοβάμαι και δε θέλω αλήθεια να πω όσα έχεις αφήσει μιλάνε όσα γύρω κοιτώ όλα έχουν φωνή σ’ αγαπώ Γιατί έξω έχει κρύο και με έχει πιάσει μια στενοχώρια γιατί έξω έχει κρύο και εμείς οι δύο είμαστε χώρια Έχω ένα φιλί να θυμάμαι ένα χάδι και μια σου ματιά η αγάπη ρωτάω που νά `ναι κι ούτε εσύ δε μου λες τώρα πια Εγώ έχω κρυφτεί στο σκοτάδι και να θες δεν μπορείς να με δεις το φιλί σου δε φέγγει το βράδυ κι όσο κι αν προσπαθείς δεν μπορείς σ’ αγαπώ να μου πεις Γιατί έξω έχει κρύο και με έχει πιάσει μια στενοχώρια γιατί έξω έχει κρύο και εμείς οι δύο είμαστε χώρια

В чашата е останало кафе, и по прозореца капки дъжд. Че много ме обичаш не ми стига, не е достатъчно, че те обичам много. Чувствам се много самотна и уплашена. И не искам да кажа истината. Всичко, което тук остави, говори, всичко наоколо, което погледна, всичко крещи: "обичам те". Защото навън е студено и се разтревижих Защото навън е студено и ние двамата сме разделени. Имам една целувка, която да помня, една милувка и един твой поглед. Питам любовта къде е? Но дори и ти вече не ми казваш. Скрих се в мрака дълбоко, Дори и да искаш,не можеш да ме откриеш. Целувката ти вече не свети в нощта. И колкото и да се опитваш, "обичам те", няма да можеш да ми кажеш. Защото навън е студено и се разтревижих Защото навън е студено и ние двамата сме разделени.